Имам си родина


Имам си родина и над нея

денем грее синьото небе.

Вечер светят звездни полюлеи

и гаси ги сутрин светъл ден.

 

Но когато нощем се завръщам

на стрехите тъмното поел,

чувствам как до родната ми къща

дебне враг в ръката с парабел.

 

Учеше ме, майко, ти със притчи

да обичам всички като теб.

Бих обичал, майко, бих обичал,

но ми требва свобода и хлеб.

 


--------------------------------------------------------------------------------